Нека се преборим заедно за закон против тормоза от кучешки лай


Избягвайте да тровите кучето с антифриз и други отрови, тъй като законът е твърде строг и ще си навлечете масовия гняв на много фанатизирани кучкари. Въпреки, че ако кучето ви побърква с лая си, вас и семейството ви и държавата нехае както в момента, въпрос на време е да чуем за някой твърде трагичен случай при лична саморазправа.


При нападение от куче никога не се обръщайте да бягате и не се паникьосвайте, а застанете срещу него със застрашителен вид, гледайте го господарски около очите, но не точно в тях, вдигнете предупредително пръст дори и да са няколко кучета, при което те най-често започват да се чудят с какво ги заплашвате и печелите време да се отдалечите с бавни стъпки назад. Може да кажете няколко пъти и заповеднически "Не!". Не си разпервайте ръцете, а се стремете да изглеждате изпънат като тояга. Ако все пак кучето ви захапе, не се отчайвайте, стиснете юмруци за да не ви отхапе пръст и го праснете с всичка сила в носа или отпред в гушата за да спечелите време. След нахапване веднага отидете на лекар за инжекция против бяс и докладвайте случая на полицията и медиите за спасите някой друг.

Не си купувайте кучегон за защита. Те се продават обикновено в ловно-рибарските и оръжейни магазини на цени над 35 лева, при много висока надценка от цената на която може да си ги закупите направо от АлиЕкспрес от Китай. Проблема е, че при нападение устройството не се чува и нямате сигурност дали работи. При това тези устройства се правят "щадящи" кучетата и разходите на производителя, като често не отговарят на техническите характеристики върху опаковката. Много агресивни кучета не се смущават от тях, а някои стопани дори дресират кучетата си да нападат при техния звук. С кучегон си оставате изцяло в ръцете на съдбата. За защита си купете фенер с електрошок, чиято цена на интернет започва от 10 лева нагоре. Звукък при тях е поне 10dB по-мощен от този при кучегоните. Този звук може да го чувате и пращи, а много кучета имат вроден страх от подобен звук както от тоягите. При фойерверки и новогодишни стрелби огромните кучета често се скриват някъде от ужас. Вечер кучетата се плашат и от искрите на електрошока и може да бъдете сигурни, че за 2-3 секунди може да разгоните цяла глутница без проблем. Дори и да ви нападне куче и захапе, ако го нацелите с включен елктрошок то няма как да издържи. Отделно електрошокът е добра защита при нападение и от престъпници. Добре е след покупката му да не го слагате настрани, а да оттренирате до автоматизъм 100 пъти бързото му изваждане и включване, като при движение в рисков участък да го носите включен в готовност в ръка.



По-долу ще разгледаме един интерсен начин за физическа защита от кучешкия лай със силен ултразвук. Той е приложим обаче, когато може да се постави утразвуково устройство с пряка видимост и недалече от кучето.

Доколкото могат да се определят някакви граници на чуваемост за горни честоти, се приема, че човек чува до 20kHz, а куче до 42kHz. Това обаче зависи от силата на звука, от конкретното куче, породата му, възрастта му, здравето на слуха му и т.н. Почти всяко куче чува обаче честоти в диапазона от 20 до 25kHz, които човек не чува. Звучи просто, но не забравяйте, че трябва да генерирате и звук с мощност от поне 90dB. В противен случай най-много да предизвикате интереса на кучето и то да се обърне към вас.

За генериране на ултразвук с честоти в мегахерцовия диапазон се използват магнитострикционни и пиезоелектрически устройства, но за честоти малко над 20kHz могат да се използват и обикновени електромагнитни високоговорители, като е желателно те да бъдат проектирани за това. При подаване на по-висока честота и мощност на неподходящи тонколони е възможно те просто да изгорят. Има професионални генератори на ултарзвук за разработки в медицината и индустрията, но те са доста скъпички, от порядъка над 1000 лева и едва ли е много практично да прибягвате до тях освен ако не ви попадне някое бракувано.

На пазара се продават всякакви кучегони и устройства срещу комари, хлебарки, гризачи и какво ли не. В повечето случаи обаче те са пълен боклук, не излъчват достатъчно силен ултразвук и не постигат характеристиките, които са описани върху опакавките им. След като ги купите и видите, че нищо не става с тях вероятно няма да може и да ги върнете. Може да се ползва и ултразвукова вана, чийто честоти варират обикновено от 20kHz до 50kHz, но най-често са около 40kHz, т.е куче би ги чувало слабо, ако ги чува въобще. На пазара има и устройства със сензор за кучешки лай, чийто ултарзвук се активира само когато кучето започне да лае. Проблема е отново да се попадне на качествено такова, като е добре предварително да се проучат отзивите за него поне 2-3 часа. Много добро решение за генериране на ултразвук с пиезолемент е да се закупи утразвуков зумер (бузер или transducer). Намират се в магазини за електронни части и техните характеристики се спазват много точно, при това може да се използва максимално резонансната им честота и мощност, което често не се прави в готовите изделия с тях и където дори няма да можете да видите характеристиките им. Някои от тях са с вграден генератор на променлив ток с необходимата честота и мощност, който да активира пиезолемента, а други са без такъв. В магазините на Елимекс може да се намери например такъв, модел 25T-16W на фирмата CTDCO само за 3.30лв. Много по-удобни са обаче тези с вграден генератор на ток, особено ако нямате уменията да захраните зумера. Проблемът е най-вече в намирането на подходящ зумер и части за него, особено на българския пазар. При използване на готовото устройство с различни трикове, когато кучето разбере откъде идва звука, може така да го дресирате, че само като погледнете или посочите устройството то да спре да лае.

Друг достъпен за генериране на силен ултразвук е с използване на компютър, тонколонки и аудиофайл. Това е възможно, обаче не е много лесно и може да се окаже с предимство пред зумера ако си имате всичко налице. Предимство е и че може да се генерира звук по най-различен алгоритъм с изменение на четотите и мощността. За улеснение на задачата желаните честоти може да се свалят в диапазона 18-20kHz, което вече не е ултразвук по дефиниция и много компютри и колонки трябва да възпроизвеждат такъв звук спрямо техническите си хърактеристики. Проблемът е, че в повечето случаи те го възпроизвеждат нелинейно и с малка мощност спрямо зададения им високочестотен сигнал, ако го възпроизвеждат изобщо.

Трудно може да оцените и какъв звук генерирате. При мощен звук над 90dB има възможност обаче вие или някой близък да чува поне нещо. С подходящ аудиофайл може да се сдобиете най-лесно от интернет, като може да ви се наложи и да го редактирате с някоя програма като Avidemux, което става бързо и лесно. По-удобно е също да се използва видеофайл, който да показва честотите на екрана на компютъра.

Друг проблем на който може да се натъкнете е звуковата ви карта да не възпроизвежда звук над 20kHz. Всяка звукова карта има цифрово аналогов преобразувател (DAC) с период на дискретизация (sample rate), който по една теорема на Nyquist трябва да е с поне два пъти по-висока честота. Това може да се провери в Windows като се отиде някъде на Audio-Speakers-Properties-Advanced" и там ако се вижда честота 48kHz, може да се разчита на възпроизвеждане на честоти до 24kHz. Може дори да се избере друга честота, ако картата го позволява. Това обаче е минималното необходимо условие, тъй като сигналът минава и през много други елементи, които могат да изрежат високите му честоти. Най-разумно е обаче да се приеме след тази проверка, че ще имате успех и ако нямате може да се провери точният модел на звуковата карта с някоя програма като HWiNFO64, след което да се проверят точните й харектистики или да се провери изхода й направо с осцилоскоп. При проблем може да се инсталира друга звукова карта в компютъра.

Най-сериозен е проблема с тонколоните, защото те се проектират най-често спрямо човешко ухо. Говорителите и тонколоните се делят на два вида - WOOFERS, които възпроизвеждат ниските честоти и TWEETERS, които на български наричаме често "ПИЩЯЛКИ". Пищялките се проектират обикновено да възпроизвеждат линейно честоти между 2 и 20kHz. Има и такива които възпроизвеждат честоти дори до 100kHz, но на пазара се намират трудно дори и до 25kHz, които се произвеждат за изследователи на животни и аудиофили (audiophiles) - манияци на тема възпроизвеждане на високите четоти. Пищялките за аларми също имат често високочестотни характеристики до около 23kHz. За постигане на високи честоти колонките се правят по-малки, с бобини с по-малък диаметър и по-тънки жици, с говорители за издръжливост и реакция на високи честоти от керамика, плат и хартия, с по заострена форма и т.н. Произвеждат се пищялки и с пиезолементи, плазмени, йонни и други за които честотата от 20kHz не е проблем, като може да се постигне решение, близко на това със зумера. В крайна сметка обикновени по-стари колонки, които могат да се прежалят, с мощност над 10 вата, честоти по каталог до 20kHz и възможно по-типичен вид на пищялки вършат работа. От бракуван автомобил също може да се сдобиете с аларма, усилвател, говорители и да пригодите захранването им. Като вариант може да се използва и смартфон с безжична колонка или само колонка с SD карта в нея, както и за каквото се сетите и каквото ви попадне.


За най-добрите решения обаче трябва да направим дискусия и ако желаете да се включите в нея може да оставите контактите си за обратна връзка.

             Контакти за обратна връзка


обаче